По-голяма част от народни читалища в България са създадени с основната мисия ориентирана към съхраняване и развитие на българските традиции и народни обичаи. За съжаление много от тях се превръщат в едни обикновени касички, в които изтичат десетки хиляди левове без да има ефекта на тяхното създаване.
През 2017 г. министъра на културата Боил Банов казва: „Една трета от читалищата в България са фантоми, не работят и като неправителствени организации източват пари”. Но точно защото са НПО-та (неправителствени организации), се оказва, че никой нищо не може да им каже, дори и държавата.
С над 55 милиона лева читалищата би трябвало да са основният стълб на културния живот у нас. Музеите и библиотеките получават по-малко. Действително и при тях основно перо в разходите са възнагражденията и социалните осигуровки. Но тук има една съществена разлика – те не са неправителствени организации, а държавни институции, които подлежат на строг финансов контрол. Назначенията там (библиотеки, музеи) стават чрез конкурси, подчиняват се на много по-строги закони. И какво се случва с тези 55 милиона лева пари на българския данъкоплатец? Да, много от читалищата в страната работят чудесно и съхраняват духа и традициите на българите. Но и много вегитират. Всеки един от нас има поглед върху дейността на такива читалища, но макар да се вижда, няма как да се провери. В отчетите на председателите на читалищните настоятелства може да бъде записано каквото ви хрумне. А те са единственият документ, който представят (уж) за контрол пред кмета на общината. Отчетът и за дейността, и за изразходването на субсидията няма кой да го провери, а и да се провери, няма начин да се докаже.
Демократичните правила в Закона за народните читалища и най-вече липсата на ясна и конкретна отчетност и на финансов контрол водят до изкривяване на смисъла от съществуването на читалищата, до роене на такива, особено в по-големите градове, създадени на роднинска, политическа или партийна основа, до безсмислено живуркане на читалища в малки, обезлюдени села, чиято единствена полза е трудовата „заетост“ на читалищния секретар, ангажиран най-вече да купува лекарства и да пали печките на самотните стари хора; до злоупотреби с общинска собственост, отдавана под наем на „свои хора“, до откровено крадене на финансови средства без каквито и да е последствия.
Какво казва законодателя в тази връзка. Съгласно чл. 26 от Закона за народните читалища, читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от общото събрание. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се представя в общината, на чиято територия се намира читалището. Според чл.26а, ал.4 и ал.5 ЗНЧ председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през предходната година. Докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представителите на народните читалища – вносители на докладите. Дотук всичко е ясно, обаче законодателя е оставил вратичка и не е разписал норми ако докладите на читалищата не се обсъдят от общинския съвет или не се приемат какво се случва? Ако кметът на общината не внесе в Общински съвет годишна програма за развитие на читалищната дейност какво следва? Ето така например в Общински съвет Чирпан вече повече от 5 години такива доклади и отчети на читалищните настоятелства дори не са разглеждани. В чл.26а, ал.1 и ал.2 е записано: (1) Председателите на народните читалища на територията на съответната община ежегодно в срок до 10 ноември представят на кмета предложения за своята дейност през следващата година. (2) Кметът на общината внася направените предложения в общинския съвет, който приема годишна програма за развитие на читалищната дейност в съответната община. Такива годишни програми за развитие на читалищната дейност през последните 5 години също не са представени за разглеждане от общинските съветници.
Обществото се нуждае от повече прозрачност и информираност при разходването на средства. Да, в днешно време много фактори оказват негативно влияние върху дейността на читалищата в страната, но това не трябва да е причина ние като граждани да спрем да изискваме повече за развитието на културата.
Въпреки всичко има читалища отличници, читалищни дейци и радетели за читалищното дело, които са отдали по-голяма част от живота си за просвещение на българите. Всички те трябва да получат нашата подкрепа, за да продължат да извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ, осигуряване на достъп до информация, разпространение на знания и запознаване на гражданите с ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
Кашата е пълна, блатото е дълбоко. От нас зависи бъдещето на нацията!