През последната година чухме много изказвания, които засягаха предвидената за изграждане Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) на град Чирпан. Съоръжението ще бъде изградено по Оперативна програма „Околна среда“ със съфинансиране от Община Чирпан за 1,5 млн.лв. и допълнително финансиране на недопустимите разходи за ДДС около 2 млн.лв., които в последствие ще бъдат възстановени на общината. След изграждането на ПСОВ същата ще бъде прехвърлена за експлоатация на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора. До тук няма две мнения. Само, че решението за построяването на пречиствателната станция е незаобиколимо изпълнение на обвързващ европейски нормативен акт. Всъщност, ето какви са фактите. Построяването на ПСОВ е изпълнение на задължителната за българските власти Директива 91/271 на Съвета на Европейския съюз, която касае пречистването на градските отпадъчни води. За неизпълнение се предвижда тежка двустепенна наказателна процедура. Наказателната процедура ще бъде срещу държавата България, а не срещу общината.
След като проверих тази директива на ЕС приета още през далечната 1991 г., установих, че тя е нарушена дори от държава като Люксембург. Съдът на ЕС е безкомпромисен и към „хазяина” си. Това демонстрира с последното си решение от 28 ноември 2013 г. Съдът на Европейския съюз. Окончателно осъди държавата с най-висок стандарт на живот на Стария континент Люксембург да заплати глоба от два милиона Евро и периодична имуществена санкция от 2 800 Евро на ден, докато не отстрани нарушенията си във връзка с неправилното транспониране на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. До осъждане с налагане на имуществени санкции на дадена държава-членка по иск на Европейската комисия или на друга държава-членка се достига само в краен случай, след като на ответника е даден срок от поне 5-6 години да отстрани нарушенията, а той не го е сторил. Изключително некоректна е плашенката, която наши политици обичат да прилагат към избирателите, как Люксембург щял да ни наложи солени глоби, заради нарушения, извършени от техни политически опоненти. Директивата за пречистването на градските отпадъчни води датира от 21 май 1991 г. С нея се цели опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустяването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Директивата задължава до 31 декември 1998 г. държавите – членки да установят чувствителните зони, отговарящи на предвидените критерии.
Какви са минусите? – След изграждането на ПСОВ на град Чирпан с решение Общинския съвет ще се прехвърли ПСОВ на ВиК дружеството. В комбинация с просрочените задължения на домакинствата, спадащия брой потребители и недостигът на средства за поддръжка на износената водопреносна мрежа, тежестта върху ВиК дружество ще стане непосилна. Това единствено ще рефлектира върху добросъвестните платци, които ще усетят увеличаване на цената на водата. Факт, който е безспорен (примери: Водата на Бургаска област скача заради скъпата пречиствателна станция на Созопол; По-скъпа водата ще плащат в Кърджали и Момчилград; Водата в Свищов поскъпва, новата цена е заради въвеждането в експлоатация на пречиствателна станция за отпадни води в града).
Преди месец само Европейската комисия изпрати до България и Кипър официално предупредително писмо за започване на наказателна процедура за констатирани пропуски в прилагането на изискванията на директива 91/271 за пречистване на градските отпадъчни води. Според комисията страната ни не е осигурила необходимото качество на пречистване в 96 градски агломерации. Констатациите се базират на данни към 2014 г. Междувременно в последните 10 години България полага системни усилия за решаването на констатираните в писмото проблеми. Пречистването на отпадъчните води е приоритет в работата на Министерство на околната среда и водите. Държавата ще има нужда от 11,2 млрд. лева за поддръжка и модернизация до 2020 година. Реформите за окрупняване на сектора, които се осъществяват основно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, целят да привлекат около 2 млрд. лева европейско финансиране за същия период от време. От тук става ясно, че европейските програми са крайно недостатъчен източник на средства и разликата от около 9 млрд. трябва да се покрие от държавния бюджет. Друг възможен вариант е прехвърлянето на новосформираните областни ВиК асоциации към частни концесионери, т.е. до аналогичен модел с този за електроразпределителните дружества!? Факт, е че държавата абдикира от своите задължения във ВиК сектора и ги прехвърля към общините. Общинските администрации обаче нямат капацитет да изпълняват такива мащабни инфраструктурни проекти. При провеждането на процедурите по Закона за обществени поръчки от Управляващия орган на Оперативната програма се констатират множество нарушения, което води до финансови корекции върху общинските бюджети. Доста общини в България минаха през тези катаклизми и влошиха силно финансовото си състояние. Водният сектор в България е в критично състояние, а проблемите са много. Финансовите дефицити са огромни, водната мрежа в страната не покрива международните екологични критерии, което води до санкции, а пречките пред частните инвеститори са много. Поради тези причини от Министерски съвет са поели ситуацията на ръчно управление. Панацеята, която ни предлагат са областните асоциации на ВиК дружествата.
Друг сериозен минус остават миризмите около изградените ПСОВ. Миризмите са естествен страничен продукт от дейността на пречиствателните станции за отпадни води. Те се дължат на газообразни или летливи вещества във въздуха, които човек усеща чрез обонянието си при концентрации над определен праг. Миризмите могат да са причинени от едно вещество или от комбинация от вещества. Силата на миризмата зависи от броя, вида и концентрацията на газообразните или летливи съединения във въздуха. Най-широка гама от миризми има групата на летливите органични съединения (ЛОС, VOC). В същото време някои неорганични газообразни съединения като сероводород и амоняк са с много силна миризма. Над определени концентрации тези съединения представляват риск за околната среда и здравето на хората, поради което за тях има пределно допустими концентрации. Не на последно място като минус за проекта в град Чирпан е това, че няма да бъде подменена нито водопроводната нито канализационната мрежа. На всички ни е ясно, че често сме свиделите на аварии на водопроводната мрежа, а множество къщи все още нямат изградена канализационна мрежа..
Какви са плюсовете? – Макар и малко на брой с изграждането на ПСОВ на град Чирпан ще има създаване на нови краткосрочни работни места по време на строителните работи, както и дългосрочни такива за експлоатацията и поддръжката на ПСОВ. Освен това отпадните замърсени води от канализацията на града няма да изтичат в река Текирска и т.нар. „мръсен язовир“. Ако отпадните води от сгради и обекти бъдат зауствани непречистени във водоприемниците, това би довело до сериозно замърсяване на повърхностните води, което може да се пренесе върху останалите компоненти на околната среда и да нанесе щети върху тях и здравето на хората. С цел довеждане на тези ефекти до минимум, отпадните води се заустват в канализационна мрежа, която ги отвежда до пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). В тях, с помощта на специализирани съоръжения и третиращи методи, показателите на водите се довеждат до регламентирани безопасни нива. Оползотворяването на утайките от работата на ПСОВ може да стане чрез инсинериране, съвместно изгаряне с производство на енергия и използване в земеделието.Изпълнявайки изискванията на Директивата на ЕС за отпадни води ние (като община) не подлежим на глоби и санкции. Друг е въпроса, че Държавата може да подлежи, а оттам това да рефлектира макар и косвено на нас…
С Решение от 17.08.2017 г. на Общински съвет Чирпан (присъствали 19 общински съветника; „за“ – 17, „против“ – 0, „въздърждал се“ – 2 (аз и Орхан Кемалов) се дава съгласие Община Чирпан да осигури необходимото съфинансиране за изграждане на ПСОВ на град Чирпан при параметри:
– Прогнозен общ бюджет на проекта – 15,020,421.58 лв. с ДДС
– Допустими за финансиране разходи по програмата – 12,533,542.48 лв.
– Общинско съфинансиране по проекта, изчислено на базата на финансовия анализ – 12.63% /при минимално изискуемо по процедурата 10%/, възлизащо на 1,582,986.42 лв.
– Недопустими за финансиране разходи по програмата /разходи за ДДС/ – 2,486,879.10 лв.
С това решение се дава разрешение Общината Община Чирпан да осигури собствено финансово участие в размер 1,582,986.42 лв., или 12,63%, от допустимите разходи по проекта, както и дава съгласие Община Чирпан да осигури собствени средства за собствено финансово участие до 82 986,42 лв. Това ще се случи чрез кредит в размер до 1 500 000 лв. за осигуряване на собственото финансово участие на Община Чирпан за финансирането на проекта и кредит в размер до 2 000 000 лв. за осигуряване на мостово финансиране за първоначалните допустими разходи по проекта, преди средствата да бъдат възстановени от ОПОС 2014-2020 и на недопустимите разходи, присъщи и необходими за изпълнението на проекта, включително разходите за данък добавена стойност.
Темата е безкрайна, но за мен държавата липсва в цялата картинка… Абдикирането от водния сектор и сектор здравеопазване продължава и тук виновни са всички политически партии управлявали през последните 25 години.